Компютърни технологии в България
Производството на компютри е исторически дял на електронната промишленост в България, развил се бурно през 1970 – 1980-те години, но бързо залязъл през 1990-те след прехода към пазарна икономика.
Развитието му в рамките на плановата икономика е пример за извършването на целенасочени капиталовложения и развитие на нов промишлен сектор от страна на държавата, за голямата роля на СИВ в осигуряването на пазари и за насърчавана от страна на държавата политика на копиране.
По исторически причини в източници от периода, както и в по-късни мемоари се използват специализирани термини, които в днешно време са еволюирали. Например „електронно-изчислителна машина“ (ЕИМ) вместо компютър, запаметяващи устройства (ЗУ) на магнитен диск (ЗУМД) вместо твърд диск и т.н. В официалните документи отрасълът се нарича „производство на изчислителна техника“, като включва не само компютрите, но и всички техни възли, градивни елементи, периферни устройства, както и други апарати като калкулатори и пишещи машини, наричани общо „организационна техника“.
Началото на българската електронна изчислителна техника се свързва с първия Изчислителен център при Института по математика на БАН (ИМ с ИЦ), основан през пролетта на 1961 г. и създадения там първи български компютър Витоша[1]. От центъра израства Централният институт по изчислителна техника (ЦИИТ), където се ражда първият български електронен калкулатор „ЕЛКА 6521“ и през 1965 г. завод „Електроника“ в София започва серийното му производство. От 1967 г., в новосъздадения Завод за изчислителна техника на базата на внедрен японски лиценз започва серийно производство на ЗИТ-151 – първата ЕИМ от т.нар. второ поколение – изградена изцяло от полупроводникови електронни компоненти. При внедряването вносните елементи са заменени с български, произведени в Завода за полупроводници – Ботевград. ЗИТ-151 е основната машина в Териториалните информационно-изчислителни центрове (ТИИЦ) за обработка на информация за научни и стопански нужди. Произведени и монтирани в ТИИЦ са 20 броя машини, което е крачка в автоматизацията на администрацията и инженерната дейност, с което България изпреварва много от останалите държави от СИВ[2]. Успехът с производството на Елка и ЗИТ-151 са предпоставки за последвалата българска специализация в производството на компютри и периферия в рамките на СИВ.
